Царевна в подземном царстве

Жив сабе царь да царица, у их быв сын и дачка. Яны приказали сыну, штоб йон, як яны умруть, жанився на сястре. Ти багата, ти мала паживши, во упасля таго, як приказали сыну свайму жаницца на сястре, царь и царица памерли. Во брат и кажа сястре, штоб гатавалась к вянцу, а сам пашов да папа прасить, штоб их павянчав. Сястра зачала адевацца к вянцу и зрабила три куклы, поставила их на вокнах, стала пасерёд хаты да и кажа:

- Кукалки, куку!

Первая кажа:

- Чаго?

Другая кажа:

- Брат сястру бяре.

Третья гаворя:

- Земля раступися, сястра правалися!

и в другий и в третий раз такжа. Приходя брат и спрашивая у сястры:

- Чи савсем аделась?

Сястра кажа:

- Ни не савсем.

Йон и пашов у сваи палаты дажидацца, пакуля сястра аденецца. Сястра знов кажа:

- Кукалки, куку!

Первая кажа:

- Чаго?

Другая гаворя:

- Брат сястру бяре!

Третья кажа:

- Земля раступися, сястра правалися!

Яна правалилась и пашла на тей свет. Брат, пришовши, не нашов сястры и застався так.

Правалившись на тей свет, царевна иде да иде - аж стаить дуб. Яна пришла к таму дубу, разделась. Дуб раступився; яна палажила у дупло сваю адежу и, зрабившись старухаю, пашла. Иде да иде - аж стаять палаты царские; яна, пришовши туда, начала прасицца, штоб яе наняли. Во яе и наняли печи тапить. У таго царя, у якого у палатах служила царевна, был сын халастый. Пришла няделя. Царский сын сабирався да церкви и вялев царевне-старухе падать гребенец. Яна нескоро падала; йон рассярдився и ударив яе па щаце. Во упасля таго убрався и паехав да церкви. Царевна-старуха пашла к дубу, где захавала адежу; дуб раступився. Яна аделась, зрабилась царевнаю-красавицаю и пашла в церкавь. Царевич, увидавши яе в церкви, спрасив у лакея: аткудава яна? А лакей знав яе, што ета - тая старуха, якая у их у палатах печи топя, и што царевич ударив яе гребенцом; во лакей и кажа:

- Яна из города Бита-Гребешкова.

Царевич приехав дамов, шукав-шукав таго горада в сваём царстве и не найшов.

Случилась якся, што царевич рассярдився и ударив царевну-старуху сапагом и во упасля таго паехав у церкавь. Таматка была и яна, перядевшись у платье, што палажила у дуб. Во царевич, павидавши знова незнакомаю красавицу, спрашивая у лакея: аткудава яна? Лакей кажа:

- Из Бита-Сапагова.

Царевич шукав-шукав таго горада в сваём царстве и не найшов. Во начав думать да гадать, як бы сюю незнакомаю красавицу спазнать, бо палюбив яе и хатев на ей жаницца. А дале выдумав и приказав на тоя места, где яна становицца у церкви, налить смалы, так штоб ей было невдамёт.

В няделю царевна пришла у церкавь, перядевшись, и стала на сваём месте. Кончилась служба, и як толька яна саступила з места, штоб идти дамов, бушмак улип у смалу и застався на месте. Яна и пашла дамов у адном бушмаку. Царевич вялев узять тей бушмак, привёз дамов, став примерять всем девушкам, якие были у его царстве. Никаму не пришовся тей бушмак па наге, акрамя старухи, што тапила печи. Во царевич став яе дапрашувать; яна призналась, хто яна и откуда. Йон и ажанився на ей. Я на свадьбе быв, мед-вино пив, в роте не было, а па бараде патякло.